Да спиш и да вярваш :: "Аз съм против Европейския съюз"

Постинг

15.03.2012 14:28 - "Аз съм против Европейския съюз"

Автор: views Категория: Други

Прочетен: 1714 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.03.2012 16:59

Нейните идеи са все по-популярни сред съгражданите й. Ако изборите бяха днес (бел.: интервюто е от 21.10.2011 г.), за нея биха гласували 16 % от избирателите във Франция – резултат, отреждащ й достойното трето място. Националният фронт е създаден като алтернатива на Социалистическата партия на Франция от нейния баща – Жан-Мари Льо Пен през 1972 г. и е сред трите водещи политически сили в страната.
За политиката, икономиката, религията и отношенията с Русия разговаряме с Марин Льо Пен в интервю за радио „Гласът на Русия“.

- Както знаете, неотдавна в Русия беше създаден Народен фронт. Това предизвика много въпроси, тълкования и спекулации. Не всички разбраха добре тази идея. Хората питаха, със създаването на Народния фронт предполага ли се наличието на някакъв враг. В името на Вашата партия също присъства думата „фронт“. Значи ли това, че имате врагове?

- Разбира се, че има врагове. В крайна сметка, аз виждам два. Те се отнасят към тоталитаризма, както в ХХ век към него се отнасяха комунизма и нацизма. Струва ми се, че в ХХІ век съществуват два големи тоталитаризма. Единият от тях е глобализацията. Теорията „всичко за продажба“. Идеята, че всичко се продава и всичко се купува. И всичко трябва да бъде унищожено, ако има за цел да регулира или да пречи на тази нова религия, името на която е търговия на всяка цена. Вторият тоталитаризъм – това е ислямизма, т.е. всичко трябва да бъде религиозно.

- Всяка религия може да бъде тоталитарна...

- Да, всяка религия може да бъде тоталитарна. Но е вярно и това, че особеност на ислямизма е, че той не прави разлика между светския и духовния живот. Именно с този проблем се сблъскаха арабските революции. Много е трудно да се въведе светско управление в мюсюлманска страна. Някои страни съумяха да го направят, но много често за това беше необходима едва ли не сила. Разбира се, имам предвид Турция, Ирак или Сирия. Аз не съдя исляма. Задавам въпрос: „Длъжни ли сме ние да защитаваме нашата самобитност – европейска и френска?“. Не поставям под съмнение нито мюсюлманската религия, нито правата на тези, които желаят да изповядват тази религия. Често ми задават въпрос, съвместим ли е исляма с републиката? А аз отговарям: нека на това отговорят мюсюлманите. Аз лично мисля, че отговорът трябва да бъде „да“. Трябва само да си спомним правилата, по които живее нашата страна. Франция – светска държава, в която нашите житейски възгледи са оформени от християнската култура. Това е нашият възглед за човека, нашият възглед за обществените отношения. И трябва да се подчиним на този възглед за живота, защото той – това е нашата идентичност.

- За Русия ислямът е само една традиционна религия. Но сега Русия също се сблъсква с радикалния ислямизъм.

- Да, ние също. Когато Националният фронт се застъпваше за френски Алжир, той планираше да направи пълноправни гражданите в цялата страна, която по това време беше департамент на Франция с мюсюлманско население. Проблемът се крие не в религията, а в политико-религиозните групи, които се стремят да нарушат тези закони, стремят се да изкривят законите на Френската република, защото те съответстват на нашата самобитност. Основно това са радикали, които се позовават на своята религия, вместо да се подчинят на общите конституционни закони и на традиционните ценности на приелата ги страна. Глобализацията по парадоксален начин ускори отстъплението от националната идентичност. В свят, в който се опитват на всякаква цена да откъснат хората от техните корени, за да направят от тях само потребители, в определен момент махалото се връща под формата на загуба на идентичност, която идентичност се изразява или чрез чувство за принадлежност към нацията или към съществуващите в страната ценности. Ако тези ценности са отслабени, идва религията. Това води до ситуацията, когато на въпросът: „Вие французин ли сте?“ чуваш отговор: „Не. Аз съм мюсюлманин“. Днес глобализацията, противоречаща на човешката природа, ускори развитието на този феномен, който се усложнява и от други всевъзможни проблеми, съществуващи в нашето общество: безработица, корупция и т.н. И Русия, и Франция са европейски страни. И за нас това е истински проблем.

- Доскоро се считаше, че Националният фронт е настроен скептично по отношение на единна Европа. Сега се говори, че Марин е повече „проевропейка“, отколкото нейния баща. С какво се промени Вашият възглед за Европа?

- Да, аз съм много привързана към Европа. Чувствам се французойка на хиляда процента, но принадлежа и към европейската цивилизация. Но съм открит противник на Европейския съюз, на тази антидемократична конструкция, която се стреми да контролира нациите чрез унизителните условия на финансовите пазари, която все повече и повече заприличва на олекотена форма на Съветския Съюз, в която неизбрани от никого технократи налагат своите директиви, управляват без народите, а понякога – и срещу тях. Така беше с европейската конституция. Питат ни за нашето мнение чрез референдум. Ние казваме: „Не“ и... Има два вида диктатура: има псевдодемокрация: „Млъкни!“ и другата демокрация „Говори-говори!“. Такъв избор ни предлагат в Европа. И тази европейска конструкция, мисля си, представлява сама по себе си машина за производство на безработни, нищета, машина за унищожение на националната идентичност и самобитността на всяка от нашите страни. Обратното, трябва да построим Европа на нациите, Европа на сътрудничеството, Европа, която създава „Ариан“, която създава „Еърбус“. Но за това трябва да си върнем нашия национален суверенитет, защото не можеш да нарушаваш интересите на народите за изгодата на своя олигархически род, който е решил да възстанови дълговото робство. Сега те възстановяват робството за дългове, които пак те са направили зад нашия гръб и ни принуждават ние да правим жертви. Да работим неуморно, за да върнат дълговете на финансовите пазари. Този модел, по мое мнение, е взривоопасен. И моята роля се заключава в ускоряването този взрив и в строителството на Европа на свободните и суверенни нации.

- Неотдавна Владимир Путин предложи евро-азиатски модел – зона на свободна търговия от Атлантика до Тихия океан.

- Свободната търговия е възможна, при условие, че е между страни, имащи еднакво ниво на икономическо развитие. Тя обаче е невъзможна между страни с различно степен на съблюдаване на правилата за безопасност, екологията, законите за труда и т.н. Това не означава, че аз ще въведа вносни такси и митнически правила по отношение на всички страни, т.е. протекционизъм. Ще има т.нар „шлюзове“. Това е като с прозореца. Когато навън е студено, аз го затварям. Затопли ли се – открехвам го. Дойде ли хубавото време – отварям го изцяло. Искам да използвам моите митнически правила като „шлюзове“ между мен и страните, с които търгувам. Съвсем очевидно е, че няма да използвам едни и същи митнически механизми спрямо Китай и спрямо Полша. И вероятно, с Германия няма да има никакви митнически ограничения, защото няма разлика между нашите икономически структури. Поставила съм си задачата да спра деиндустриализацията на Франция. Има някои глупци, които повярваха и се опитаха да убедят французите, че можем да живеем, като бъдем само страна на услугите. На всички е добре известно, че секторът на услугите функционира в пряка връзка с икономиката. Когато вече няма икономика, няма и услуги. Искам да възстановя икономиката на Франция, защото мисля, че никоя страна не може да съществува без икономика. Не мога да позволя незаконна конкуренция с развиващите се страни, които по подразбиране са по-конкурентноспособни, отколкото нас. Защото този, при когото социалните гаранции са по-малко развити, ще спечели. Не желая да казвам на французите: за да бъдем конкурентноспособни, трябва да живеем като китайците. Не желая да заставям петгодишни деца да работят 24 часа в денонощието за 50 евро на месец.

- Много е трудно да се създаде такава система.

- Никак не е трудно. Напротив, много е просто. Когато Русия въведе протекционизъм за своето селско стопанство, когато САЩ решиха да въведат вносни такси за китайските дрехи, при тях всичко се получава добре. Точно това искам да направя и аз. Когато Бразилия казва: „Вие можете да продавате IPad на моята територия, но ще трябва да построите ваш завод у нас, и не желая, ако той е построен в съседна страна“, това е логично, нали? А ние нямаме право да правим това, защото ни е забранено от Европейския съюз. Европейският съюз забранява на нашите териториални образувания и държавни служби да се обръщат първо към френските предприятия. Защото съществува догмата на ултра-либерализма. Никакви протекционистки мерки, дори и ако те са оздравяващи според всички, не са разрешени в Европейския съюз.
Ние никога не сме били против общата валута, но това не означава единна валута. Виждаме, че еврото губи своята сила, че то ще изчезне. Колко време ще отнеме това? Три месеца, година, две години? Напълно смазаните от европейските дългове народи не са длъжни да плащат за дълговете на другите. Можете ли да си представите, че Франция или Германия ще заемат пари, за да плащат дълговете на гърците, португалците, испанците, а утре и на италианците? Тази система е нежизненоспособна.

- Може ли да функционира някакво европейско министерство на финансите?

- Не, преди всичко, това е антидемократично. Една от основите на демокрацията е съгласието за данъците. Ако технократите, а не ние самите, ще решават какви ще бъдат налозите, това ще означава, че ние вече не сме свободни. Второ, ако има министър на финансите, ще може ли той да реши вродените проблеми на еврото. Ако бъде назначен европейски министър, това няма да погаси нашите дългове. Напротив, това ще позволи на финансовите пазари да ни наложат, чрез този министър, същите убийствени мерки, които в момента налагат на гърците. Това означава завръщане към социалния „каменен век“: понижение на заплатите в бюджетната сфера, изчезване на социалните обезпечения, свиване на фондовете за безработица. Всичко, което сме създавали през цялото време в областта на социалната защита на населението, ако не сега – утре ще изчезне. Ще станем роби на финансовите пазари, защото единствената цел на всяка икономическа дейност ще стане изплащането на нашия дълг. А има и друг проблем. Ние сме заложници на други, значително по-силни валути. И това влияе на нашата икономика, на нашия износ, защото знаем, че курсът на еврото е преоценен на 30 %. Всички коригират своята валута, освен нас. Швейцария ще девалвира своята валута, Великобритания вече го направи. САЩ и Китай постоянно снижават курса на своите валути. Еврото стана проблем за нас. Говоря за това в продължение на много години. В крайна сметка, в основата на кризата на еврозоната, в основата на държавните дългове, стои еврото. Както каза един френски икономист, костюмът е твърде малък за едни и твърде голям за други. В действителност, този костюм е по мярка само на Германия.

- Движението „Окупирай Уолстрийт“, което започна в Ню Йорк, се разрасна и в други градове на САЩ, премести се, в това число, и към Европа. Какво е Вашето отношение към идеите и лозунгите на това движение?

- Те имат основание за недоволство. Ако тоталитарната европейска система не се промени, народите ще въстанат. Те не желаят да жертват себе си заради финансовите пазари. Струва ми се, че между разумните и отговорни ръководители трябва да се състои дискусия за бъдещето на международната валутна система. Мисля, че ако американците бъдат притиснати, както в момента, то Бретон-Уудската система ще намери своя край. Какво позволи да се извършват спекулации на такова ниво? Разбира се, извънредните привилегии, предоставени на долара. Не би имало такива спекулации, ако системата беше ориентирана към златото. И така, краят на Бретон-Уудската система ще е краят и на икономическата хегемония на американците. Разбира се, това ще предизвика известни сътресения в тяхната икономическа система. Виждате, Китай купува злато и сребро, а това е умна и отговорна държава. А Франция, обратното, продава. Саркози съобщи, че са продадени 600 тона. Възможно е той да е направил това по молба на своите американски приятели, за да поддържа долара. Ние сме свидетели на завръщането на благородните метали като паричен еквивалент. Възможно е в бъдеще да стигнем до полиметална валутна система. И тогава ще бъде сложен край на спекулациите, създали виртуална икономика, в хиляди, стотици хиляди пъти по-важна от реалната икономика. Тази система е неприемлива. Много години американците получаваха изгоди от нея. Но сега нейният край идва. Когато Русия и Китай сключват споразумение за заплащане на зърното в юани, те тласкат към крушение системата, основана на хартиената валута, на долара. Нашата политическа класа, във Франция, обаче е твърде некомпетентна или прекалено зависима, за да предвиди бъдещето и да се готви за него.

- Но как ще се излезе от тази ситуация без революция? Има ли повече или по-малко мирен изход?

- Надявам се. За това и работя. Изключително за това. Струва ми се, че е време да прекратим с печеленето на време, защото под носа ни са изборите. Това се отнася и за Франция, и за Германия. Необходимо е спешно да се приеме решение по катастрофалната за икономиката и социалната сфера ситуация, а не да се губи време, за да бъдат преизбрани няколко личности. Необходимо е да се седне на масата на преговорите, за да се ускори краят на старата система и да се построи системата на утрешния ден.

Източник: Голос России

Нагоре