Да спиш и да вярваш :: Greg Smith: Защо напускам Goldman Sachs

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.03.2012 22:53 - Greg Smith: Защо напускам Goldman Sachs

Автор: views Категория: Други

Прочетен: 1170 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.03.2012 23:02

Днес е моят последен ден в Goldman Sachs. Почти 12 годишната работа в тази фирма – първоначално в качеството на летен стажант по време на следването ми в Станфордския университет, след това 10 години в Ню Йорк, а сега и в Лондон – това, според мен, е достатъчен период, за да разбера траекторията на движението на фирмената култура, на фирмените служители и на фирмените особености. И мога честно да кажа, че тази среда в настоящия момент е в такава степен токсична и деструктивна, в каквато по-рано не съм я виждал.

Ако трябва да опиша съществуващия проблем с обикновени думи, мога да кажа, че интересите на клиента са на заден план и именно така тази фирма действа и си представя правенето на пари. Goldman Sachs е една от най-големите и най-важните инвестиционни банки в света и е прекалено интегрирана в глобалната финансова система, за да си позволи да продължи да действа в същия дух. Тази компания се отдалечи твърде много от това, което беше във времето, когато веднага след завършването на университета постъпих на работа в нея и вече не мога да кажа с чиста съвест, че идентифицирам себе си с принципите, които я ръководят в момента.

Може и да се стори странно на скептично настроената публика, но културата винаги е била важна съставна част от успеха на Goldman Sachs. Тази култура включва в себе си понятия като работа в екип, честност, скромност, а също така и константно коректно отношение към клиента. Тази култура беше и тайната, направила тази фирма велика и осигурила ни доверието на нашите клиенти в продължение на 143 години. Идеше реч не само за това какво да правим с парите – такъв подход не е в състояние да обезпечи устойчива работа на фирмата в течение на дълъг период от време. Имаше и нещо, имащо отношение към гордостта и вярата в тази организация. Твърде тъжно ми е да говоря за това, че сега, оглеждайки се край себе си, почти не забелязвам следа от тази култура, която ме караше да обичам работата си в тази фирма в продължение на дълги години. Вече нямам нито гордост, нито вяра.

Но не винаги беше така.Десетки години аз приемах на работа нови сътрудници и изпълнявах ролята на наставник на кандидатите в хода на изнурителния процес на интервютата. Също така бях избран и се оказах сред десетте човека (измежду над 30 000 сътрудника), заснети в нашето рекламно видео, което показва на всички посещаваните от нас университетски кампуси по целия свят. През 2006 г. ръководих летната програма за стажанти по продажба и търговия в Ню Йорк, организирана за 80 студенти от различни университети, които бяха подбрани измежду няколко хиляди кандидати.

Разбрах, че трябва да си тръгна, когато осъзнах, че повече не мога да гледам студентите в очите и да ги убеждавам колко великолепно място за работа е това.

Ако трябва да се напише книга за историята на Goldman Sachs, то в нея може би трябва да се каже, че настоящия главен изпълнителен директор Lloyd C. Blankfein и президента Gary D. Cohn изгубиха контрола над културата на компанията, за която бяха длъжни да следят. Аз наистина вярвам, че понижените морални критерии в компанията представляват сами по себе си най-сериозната опасност за нейното съществуване в дългосрочна перспектива.

В кариерата си бях удостоен с честта да консултирам два от най-големите хедж-фонда на нашата планета, пет от най-крупните компании по управление на активи в САЩ, а също така и три от най-важните държавни фондове в Близкия Изток и в Азия. Базисните активи на моите клиенти превишаваха един трилион долара. Винаги ще се гордея с това, че препоръчвах на своите клиенти да правят онова, което намирах за най-правилно за тях, дори и ако това означаваше по-малка печалба за компанията. Подобна гледна точка става все по-малко популярна в Goldman Sachs. Това беше още един сигнал, че е дошло времето да си тръгна.

Как се оказахме в това положение? Компанията промени своите представи за лидерство. Преди лидерството беше в областта на идеите и идеше реч за това да бъдеш за пример и да правиш правилните неща. Сега, ако печелиш достатъчно пари за компанията (и ако същевременно не убиваш някой със сатър), то ще те повишат и назначат на ръководна длъжност.

Кои са трите бързи начина да станеш лидер?
а) изчисти фирмените „тесли”, което на приетия в Goldman Sachs жаргон означава да убедиш клиентите си да инвестират в акции или в други продукти, от които ние желаем да се избавим, тъй като не виждаме възможност да получим бъдещи печалби от тях.
б) „Лов на слонове”. В превод на английски: накарай своите клиенти – някои от тях са хора опитни, други не съвсем – да участват в такива сделки, които ще донесат най-голяма печалба за Goldman Sachs. Можете да ме наречете старомоден, но не желая да продавам на моите клиенти продукти, от които те нямат нужда.
в) Намери си място, на което работата ти да се състои в продажба на какъвто и да е ликвиден мъгляв продукт със съкращение от три букви.

Сега много от тези лидери имат коефициент на култура Goldman Sachs на ниво 0 %. Присъствал съм на съвещания относно продажбата на деривати, по време на които не беше отделена нито минута за отговор на въпроса: как бихме могли да помогнем на клиентите? Говореше се изключително за това, как да измъкнем от тях колкото се може повече пари. Ако вие бяхте извънземни от Марс и присъствахте дори на едно от тези съвещания, бихте стигнали до извода, че успехът или прогресът на клиента изобщо не е част от мисловния процес.

Не съм на себе си от това, колко безсърдечно се говори за мошеничеството спрямо клиентите. За последните 12 месеца съм бил свидетел, как петима различни управляващи директори наричаха своите клиенти „идиоти” – понякога дори по вътрешната електронна поща. И всичко това след Комисията по ценни книжа, Fabulous Fab, Abacus, God’s Work, Карл Левин и Vampire Squids? И никакво смирение? Имам предвид като поведение. Честност? Тя е срината. Не са ми известни случаи на незаконно поведение, но биха ли могли тези хора да излязат от рамките, пробутвайки съмнително доходоносни и сложни продукти на клиентите, дори ако те не са най-простите инвестиции или не съответстват пряко на целите на клиента? Абсолютно. В крайна сметка, това се и случва всеки ден.

Поразява ме, че висшето ръководство не знае една проста истина: ако клиентът не ти се доверява, в един момент той ще престане да прави бизнес с теб. Без значение колко си умен.

Ето и въпросът, който най-често ми задават младши аналитиците относно дериватите: „Колко пари можем да смъкнем от този клиент?” Всеки път, когато чувам това, в мен възниква неприятното усещане, че то е пряка последица от онова, което те усвояват като норми на поведение, наблюдавайки ръководителите на компанията. А сега се опитайте да си представите какво ще се случи след десет години: не е необходимо да си ракетен специалист, за да разбереш – нашите младши аналитици, тихо седящи в ъгъла и слушащи разговори за „идиоти”, „замазване на очи”, „получаване на изгоди”, едва ли ще станат образцови граждани.

В първата си година работа като аналитик не знаех къде се намира тоалетната и не умеех да си вържа вратовръзката. Учеха ме да обръщам внимание на главното, да разбера какво е това деривати, да проумея финансите, да изуча нашите клиенти и техните мотиви, да се опитам да разбера тяхното определение за успех и какво бих могъл да направя, за да им помогна да постигнат желания резултат.

Има моменти, с които се гордея повече от всичко – когато получих пълна стипендия и успях да замина от Южна Африка в Станфордския университет, когато станах финалист в националния отбор на претендентите за получаване на стипендия Rhodes, когато спечелих бронзов медал на турнира по тенис на маса на Maccabiah Games в Израел, които наричат още еврейските Олимпийски игри. Всичко това постигнах с тежък труд, а не търсейки лесните пътища. Но сега в Goldman Sachs твърде много мислят за „лесния път” и недостатъчно за истинския успех. Аз не мога повече да се примирявам с това.

Надявам се, че ще съумея да събудя членовете на съвета на директорите. Клиентите трябва да бъдат във фокуса на вашия бизнес. Без клиентите вие няма да можете да правите пари. В крайна сметка, вие просто ще престанете да съществувате. Избавете се от морално пропадналите хора, без значение колко пари носят те на компанията. И възстановете културата, така че хората да искат да работят при вас и да се ръководят от правилните мотиви. Хората, загрижени само за това как да правят повече пари, няма да могат да опазят доверието на клиентите и да поддържат дълго тази фирма.

Greg Smith днес е напуснал поста на изпълнителен директор на Goldman Sachs и на ръководител на отдела за деривати на САЩ в Европа, Близкия Изток и Африка.

Източник: The New York Times

Нагоре